Васил Найденов - Безпокойство

стихове: Павел Матев музика: Ал. Йосифов БЕЗПОКОЙСТВО Като коне без конници вървят и ми се молят дните преживени: забрави ли изминатия път, пространствата със ветрове зелени; Не си ли спомняш сухите бразди, огънатите уморени жици, където като паднали звезди висяха траурни и къси птици; Не те ли викат малките моми, които те тревожеха тогава, и оня, който пръв те вразуми, че си съвпадат чест и смърт, и слава... Молбите на преминалите дни са моя жива ревност и тревога. Забравата не ще ги опетни, и може ли да опетняваш огън. Аз бос по черни трънища вървях и падах в рани, после пак се вдигах. Аз бях апостол, истина и грях, и мойто житие е в мойте книги. И в него нищо се не промени, не се предаде, нито се дамгоса... Но ме тревожат миналите дни и чакам отклонените въпроси. Благодарим за видеото на fifetooo http://www.vbox7.com/play:9677448e