Подкаст "Българска Фантастика" 032 : Кафкиански мотиви, Елена Трендафилова

Разказът е публикуван през 2024 г. в сборника "Крилете" (Клуб "Тера Фантазия", Бургас; издателство на фондация "Шума"). Съставители и редактори - Антон Фотев и Ячно Чолаков. Дизайн на корицата - Ценка Бакърджиева. Илюстрация: Франц Кафка Подкастът е издание на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия", на Фондация „Човешката библиотека“ и на Клуба по фантастика, прогностика и евристика "Иван Ефремов". Елена Трендафилова е родена в гр. Средец, Бургаска област. Завършила е Държавния библиотекарски институт и “Българска филология” в СУ “Климент Охридски”. Работила е в читалища и библиотеки, и твърди, че връзката й с книгите е съдба. Писала е за вестници като “Орбита”, “Вечерни новини”, “Делови свят” и др. Автор е на книгите: “Неосветеното ми “Аз” (която включва поезия и проза, и претърпява две издания - през 2014, 2020), а също и на три авторски сборника с поезия: “Цигулка с тяло на жена” (от 2017), “Смълчани истини” (от 2018) и “Прозорец с корабна семантика” (от 2021). Разказът, който ви предложих е сред по-големите интелектуални предизвикателства в сборника и едновременно с това е пример за лаконичност, която е толкова важна за този подкаст. Забележителен е паралелът между класическата история на Кафка и капаните на безвремието и на измислени правила, в който всеки от нас може да се оплете, даже в хода на съвременното, уж модерно, ежедневие.