,,За достойнството и евтаназията” (А. Анов, С. Александрова)

,,За достойнството и евтаназията” (Атанас Анов, асистент; доц. д-р Силвия Александрова- Янкуловска, Катедра „Медицинска етика, управление на здравните грижи и информационни технологии“, Факултет Обществено здраве, Медицински Университет – Плевен) Резюме: Взаимоотношенията между евтаназията и достойнството са неясни. Кант често бива считан за догматичен противник на самоубийството. Автори като Ерик Краг смятат, че има нещо по-фундаментално от автономността на пациента – достойнството. Цел на доклада е да преразгледа темата за човешкото достойнство по отношение на проблема за евтаназията. Методология: Преглед, анализ и философска рефлексия върху литературни източници. Дискусия: Кант бе считан за краен противник на идеята за самоубийство поради фактът, че самоубийственият акт е насочен както срещу физическото тяло на човека, така и срещу неговите морални ценности. Грешката в разбирането на Кант идва от това, че хората с деменция в един момент ще загубят своята рационална способност, няма да са морални агенти, следователно имат задължението да умрат. Желанието за евтаназия в такава ситуация не гарантира запазването на личното достойнство, но също така не означава, че пациентът ще загуби достойнството си. Заключение: Едни приемат самоубийството за унизителен акт, други – за достоен. Желанието на човек да сложи край на живота си трябва преди всичко да бъде разбрано.